НАШИЯТ ПАТРОН

НАШИЯТ ПАТРОН

От 1992 година училището носи името на Димитър Христов Чорбаджийски с псевдоним Чудомир.Той е български писател хуморист, краевед и художник.
Роден е в с.Турия, Старозагорско, на 25 март 1890г.Той е петото дете в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Чорбаджийски.

Учи в Старозагорската гимназия „Иван Вазов“, а след това завършва Държавното художествено-индустриално училище в София.

Участва в Балканската и в Първата световна война. В периода 1920 -1933 година работи като гимназиален учител в Казанлък. През 1929 – 1930г. специализира рисуване в Париж.До смъртта си е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък.

Член е на Върховния читалищен съвет.През 1959 г. става народен представител.През 1965 г. става Заслужил деятел на изкуството, а през 1967 г. получава званието Народен деятел на културата.

За първи път Чудомир публикува карикатури и рисувани злободневки през 1907 г. във вестник„Балканска трибуна“. Сътрудничи с хумористични стихотворения, епиграми, разкази, фейлетони на списанията„Барабан“, „Остен“, „Жило“, „Червен смях“ и на вестниците „Слово“, „Зора“ и казанлъшкия вестник „Искра“.

Смехът на Чудомир има своите корени в патриархалния български демократизъм.Хуморът в творчеството му продължава фолклорната традиция на Хитър Петър, на хумореските на М. Георгиев и Елин Пелин.Специфичен за творчеството на Чудомир е синкретизмът на писаното и рисуваното слово. Той сам илюстрира разказите и фейлетоните си.Създава над 150 картини и множество рисунки, с които прави самостоятелни художествени изложби.

Голяма популярност придобива чрез кратките си хумористични разкази.Книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания, преведени са на различни езици – румънски, руски, чешки, словашки, сръбски.

Чудомир се изявява също като изследовател краевед.Автор е на трудове по краезнание, читалищно и музейно дело.

Умира на 26 декември 1967 г. в София.Според предсмъртното му желание го погребват в градинката пред къщата му в Казанлък.